Блог на Мирослав Мурджов

Нито една от малките партии не успя да порасне/израсне, защото се чувства значима, уважавана, ухажвана и безотговорна

в.Труд 20.10.2016

Сентенцията „Демокрацията е най-доброто постижение в човешката история не защото е съвършена, а защото още не сме измислили нещо по добро“ е едно от нещата, с които свързваме епохалния министър-председател на Великобритания – Уинстън Чърчил.

Политическите партии са един от инструментите на демокрацията и те като нея не са съвършени, но просто още не сме измислили нещо друго! Всички политически партии – и малки, и големи защитават демокрацията. Така поне пише в устава на всяка от тях, така казват лидерите им, така принципно действат и структурите им.

Изборите са върхът на пирамидата, наречена демокрация – гласът на хората определя кой ще ни управлява, кой ще харчи нашите пари,кой ще реализира мечтите ни!

Демокрацията в България съществува в пълния й блясък – избори на всеки 4 години, дори и извънредни. Избор на институции, голяма палитра от политически партии, съдебна система, прокуратура, даже и обществен защитник, наречен с трудното за произнасяне в началото име „омбудсман“. Днес притежаваме цяла палитра от демократични апликации, като започнем от предлагане на всевъзможни решения на проблемите ни, пазарна икономика, частен сектор, държавен сектор, работодателски организации, обсъждания, предложения, вземане на решения… Толкова много демокрация има тук, толкова прозрачно е всичко, че дори го усещаш физически. Като чуеш това понятие, чак мравки тръгват по гърба ти. При нас демокрацията не е просто романтичен филм, тя дори не еротичен филм, тя си е направо порнофилм – виждаш и усещаш всичко като в интерактивна игра. Тя е цинично бягство от действителността, извинение за всичко различно от правилата.

Демокрацията е идеалното оправдание за това как да говорим, как да се обличаме, какви примери да даваме. Демокрацията ни „позволява“ да нарушим закона. Демокрацията ни „позволява“ да измамим. Демокрацията ни „позволява“ да си правим това, което смятаме, че е най-доброто за нас, без значение дали е обществено прието! Демокрация!

Политическите партии са призвани да упражняват демокрацията. Най-ревностните пазители на демократичните устои са малките партии. Те твърдят, че представляват всевъзможни прослойки на обществото и защитават правото на всеки човек да има представителство в демократичното управление на страната. От началото на демократичната ни история основното твърдение е, че трябва да има многопартийна система и множество партии, които да представляват цялата нация, а не една, две, три, четири или пък пет дори. Колкото повече, толкова по-демократично, почти като при Мечо Пух. И днес сме свидетели на над 300 регистрирани политически субекта с всевъзможни идеали (всичките демократични) и всичките те с една основна цел според техните устави – да управляваме за доброто на просперираща, модерна и демократична България.

Демокрацията го позволява, демокрацията не го забранява! Демократично е да се състезаваме и за по-малки цели… като например да си осигурим субсидия. Необходимо условие да съществуваш и да практикуваш демокрация. И днес в контекста на промените в избирателния закон (прословутото квадратче „Не подкрепям никого“), най-важното е и може би най-демократичното е да не важи единствено за парламентарни избори. Защото това са изборите, на които се раздават държавните субсидии – не на президентските, не на местните. Парите са важен елемент от демокрацията! Пълен консенсус от цялата политическа система, просто защитаваме демокрацията.

В отстояването на демокрацията наблюдаваме един интересен феномен. Нито една от малките партии не успя да порасне/израсне, но от големите партии се създадоха множество малки и „демократични“ формации с една-единствена цел – по-широко представителство и защита на специфични демократични ценности, права и свободи.

Най- гледано и най-обгрижваното дете на демокрацията са малките партии. Най-желан коалиционен партньор. Техният глас е важен, техният глас трябва да бъде чут – все аргументи, с които се създава усещането, че без тях няма демокрация. Затова всекидневно се твърди, че увеличаването на 4-процентната бариера за участие в НС е опасност за демокрацията. Намаляването на държавната субсидия за партии с 1% на парламентарни избори е сериозен удар върху демокрацията. Създаването на такава среда доведе до появата на множество малки партии, които не искат и не могат да пораснат/израснат, даже напротив – за тях е жизнено важно да бъдат малки и глезени от властта и да се знае, че без тях да не може. Не е демократично някак си да не си зависим от миньоните.

Това е причината ВМРО да си стои едно непораснало дете. Това е причината за разцеплението на СДС и появата на ДСБ. Това е причината за настоящата поява на АБВ – демокрацията го изисква, демокрацията го позволява, демокрацията има нужда.

Обяснението на малките партии за тяхното съществуване е, че те защитават Демокрацията. Друг е въпросът, че Демокрацията няма нужда от толкова много „защита“. Тя по-скоро има нужда от практикуването й. Понеже не искам да бъда упрекван или още по-лошо – обвиняван, че искам да се закриват малки партии, да се вдига изборната бариера както за участие в НС или пък още по-лошо – за недаване на субсидия, призовавам да практикуваме Демокрацията, а не да я защитаваме!

Възползвайки се от демократичното си право да пиша и да говоря без цензура, споделям с читателите, че Демокрацията в България не в опасност, както твърдят множество наблюдатели и анализатори. Демокрацията има защитни механизми да се пази от зловредни явления и най-голямата гаранция за действието на този механизъм е нашето поведение, нашите действия и решенията, които вземаме. Лошият избор е нашият избор,а не изборът на другия до нас. Нашият избор е най-голямата гаранция за демокрация, защото на демократичния и свободен пазар има едно основно правило – каквото се търси, това се предлага!

в.Борба/21.10.2011

Велико Търново

Г-н Мурджов, твърдите, че в интервю Даниел Панов е изрекъл две откровени лъжи спрямо Вас…
– Първо, аз не съм организационен секретар във ВМРО и това го подчертавам дебело. Организационният секретар се казва Юлиян Ангелов. Това трябва да е ясно. Аз съм редови член на ВМРО и имам право като свободно мислещ човек да помагам на предизборната кампания на кандидата, когото считам за най-добре подготвен, за най-инициативен, можещ и говорещ истината – и това е Тодор Тодоров. С него сме приятели. Нещо повече, с Тодор преди 20 години правихме промени в държавата, а преди 12 години – във Велико Търново. ВМРО, и аз като част от ВМРО, винаги е било за промяната и никога за застоя. И ако г-н Панов беше кандидат на промяната, може би щях да бъда председател на неговия щаб. Но понеже той е кандидат на застоя, аз съм председател на предизборния щаб на Тодор и това е абсолютно естествено и нормално. Другата откровена лъжа на Панов е следната. От четири години някой внушава, че съм собственик на спирките във Велико Търново. Казвам просто и ясно: не съм собственик и това е поредната лъжа. Апелирам към щаба на Панов и лично към него – проверявайте си информацията. Тя е публична. Собственост на концесията е фирма „Медиаконтакт”. Аз дори не съм служител в тази фирма. Дълбоко съм учуден, че моето име въобще се спряга в този контекст. Аз се познавам с Даниел Панов. Той има моя телефон и аз имам неговия телефон. И съм учуден на непрофесионалното отношение. Ако той в момента на кампанията говори неистини, представям си какво ще говори, ако стане кмет. Явно има лоши съветници… А това прави зависим един кандидат.
- Как преценявате кампанията във Велико Търново?
- Не знам защо се крият останалите колеги – председатели на предизборни щабове. Ако някой от останалите кандидати си мисли, че прави сериозна, истинска и смислена кампания, дълбоко се лъже. В една кампания за местни избори, където 90% от хората си решават проблемите в общината – от рождението до опелото – трябва да се говори за простички неща – за управление, за пари и за ред. Нито един от кандидатите, освен Тодор, не говори за това нещо. Говорят за намерения, говорят за очаквания и т.н. А ние в нашата кампания говорим за бюджета, за политиките, за решенията. Като се почне от глобалните въпроси за бюджета – как е сформиран, като минем през конкретните разходи и конкретните приходи, как могат да се направят реинвестиции и да се освободи икономически растеж и стигнем до решаването на конкретни проблеми – тротоари, улици, детски градини и всичко това, преведено през бюджета. Каним всички останали кандидати да говорим на тази тема. Никой от тях не иска дебат за управлението. Вероятно не са подготвени и се чудя какво правят техните щабове.
- Прогнозата Ви за балотажа?
- Усещането ми на базата на срещите ми с хората е, че те не само искат промяната, но и ще я направят, независимо кой какви сметки си прави.
- Защо опонентите Ви внушават на хората, че говорите с езика на омразата. Аз отразявам предизборната Ви кампания и мисля, че говорите с езика на политическите и икономическите аргументи…
– Велико Търново за последните седем-осем години има дефицит на справедливост. И ако проблемът в Катуница си имаше измерения с Цар Киро, то тук можем спокойно да кажем, че Румен Рашев се е превърнал в местния Цар Киро. Това е! Има нужда от справедливост. Хората са гневни на това управление, защото то не решава техните проблеми, то решава проблемите само на определен кръг хора. И през бюджета тези хора обират великотърновци.
- Можете ли да се ангажирате като шеф на щаба на Тодоров, че бидейки кмет, той няма да управлява по досегашния начин?
- Познавам Тодор, познавам и екипа, с който работя. Казах, че заедно сме правили промените през 1992 г. Аз, ако нямам доверие на тези хора, къде сме тръгнали… В крайна сметка гаранцията е, че имаме широка обществена подкрепа и правим това, което хората искат да се случи. Призивите са много хубави неща, но трябва да има експертност, компетентност, предложения за решения. Останалите кандидати не ни ги предлагат. И аз искам да апелирам към противниковите щабове. Има два дена! Излезте в последния ден и предложете вашите решения как по-добре ще управлявате града! Как през бюджета ще харчите прозрачно парите на хората и ще им задоволите потребностите. Всичко останало не е реално. Връщаме се на старата приказка – на циганска сватба, на лов и по време на избори се лъже най-много. Ние не лъжем, ние казваме истината. А това, че на някого тази истина не му харесва, това е негов проблем.
– Според Вас ще излязат ли хората да гласуват?
- Аз съм убеден, че ще гласуват. Защото чувството за справедливост е по-силно от чувството на страх и на застой, което им се налага. Търновци в момента са гневни, защото виждат, че нещо, което е градено, се опитва да се ограби. Четвъртият мандат на Рашев се изразява в това, че го иска неговият екип, хората, които са около него. За тях не е важно кое име ще бъде написано на вратата на кметския кабинет. За тях е важно през Общинския съвет, през дадения кандидат за кмет този модел да продължи да обслужва същия кръг от хора. Това е вредно за Велико Търново.