Блог на Мирослав Мурджов

Мирослав Мурджов снимка: Велислав Николов

Кой открадна Спаска – ей това е въпросът, който си задавам и не мога да намеря отговора – почти като Хамлет, ама не съвсем!

Следейки цялата „драма“ около Спаска Митрова, се чудя докъде ще стигнат истерията и фантастичните предложения, които тази майка-героиня продължава да получава от българските политици?

В началото беше ВМРО, които подадоха приятелска ръка на една онеправдана майка, осъдена от един нечовеколюбив съд (разбира се, македонски) да страда и да плаче, че не може да вижда детето си, и то защото била с българско самосъзнание, пък на всичкото отгоре имала и български паспорт – велика кауза, достойна за описание в една нова Карнегиева анкета например. И детето, и то ще стане един български патриот, а не наследник на Александър Македонски.

Както беше написано някъде: „Майка бугарка, баща сърбин, дете със македонска судбина!“ Мъка, мъка…

То не бяха срещи, писма до външно министерство, до ЕС, ангажименти по отношение на средства, адвокатска защита, само дето не предложиха да изпратят чета, за да освободят детето от лошия му баща и да го върнат на майка му. По едно време имах чувството, че ако не е Спаска Митрова, няма да има кой да си спомни за ВМРО и за нейната болка за Македония. Ами то така е – като ги няма вече ОМО „Илинден“, добре, че се появи Спаска Митрова, че иначе как да си спомнят за ВМРО. Особено след последните избори.

Браниха я Спаска дълго и добър живот й осигуриха, опитаха се едва ли не за новата Мара Бунева да ни я представят – не се получи нещо! И след има-няма една година и хоп, Спаска Митрова отиде при „Атака“, адвокати ще й наемат и сътрудник на евродепутата Димитър Стоянов щяла да става! След като цяла България разбра за нейната драма, сега наред е и Европа да разбере колко лоши са тия македонците и как не и дават да си види детето, камо ли пък да се грижи за него.

От друга страна, Спаска Митрова общо взето е като барометър за патриотизъм и едва ли не дава отговор на въпроса кои сега са по-патриотите – ВМРО или „Атака“?! Затова сега се питам „Атака“ ли открадна Спаска Митрова или тя сама избяга при тях, защото те са по-патриоти от войводите – пак почти по Хамлет, ама пак не съвсем!

В цялата тази история със Спаска Митрова има нещо поучително, което българското общество несъмнено трябва да знае и да научи. Българските партии се занимават с благотворителни каузи, а не с политика (и то не от вчера)! Защото подобни съдби, като тази на Спаска, има много повече в България, но българските политици не се интересуват от тях, защото те нямат PR ефекта, който има случаят със Спаска Митрова. А за да се прави политика, е нужно хиляди хора да усетят последствията от законодателството, а не единични случаи да бъдат решавани поединично. Явно след случая с българските медици е модерно партиите да се държат като неправителствени организации, защитаващи правата на човека, а не като групи от хора, които моделират и създават закони, от които да има полза за милиони хора.

И в крайна сметка така и не разбирам защо една майка продължава да търси публичност, а не компромисно решение, за да постигне голямата цел – да вижда и да може да се грижи за детето си. Защото е видно, че политизирането на един социално-битов въпрос не води до добро решение нито за Спаска Митрова, още по-малко за нейното дете.

Позволих си да напиша тези редове и да изразя личното си мнение, защото ми омръзна да наблюдавам как на гърба на една лична драма (без значение кой крив, кой прав) се правят имиджови акции и с евтин популизъм се опитваме да сложим в дневния ред на българското общество теми, които са му далечни и непонятни, а за сериозните предизвикателства си мълчим гузно и тихо псуваме!

Затова си задавам въпроса: На кого е нужна Спаска? Този път наистина по Хамлет.