Винаги съм бил институционалист,винаги съм уважавал институциите  и доколкото съм могъл като човек съм работил за тяхното укрепване и тяхната тежест в съзнанието на всеки български граждани.Така възпитавам децата си,така убеждавам и приятелите си.Без работещи институции,без уважение към хората които ги представляват няма ред,няма правила,няма силна държава.Уважавам и президентската институция,уважавам  президента и вицепрезидента,независимо как се казва и независимо дали е избран с моя или без моят глас-въпрос на възпитание!?

Уважавах и президента Георги Първанов,както и вицепрезидента Ангел Марин,въпреки,че не съм гласувал за тях,но никога не съм уважавал Гоце и не искайте и в момента да правя това-въпрос на принципи и отново на възпитание!

Днес с изненада/не голяма/ разбрах,че Гоце/Георги Първанов/ се радва на това,че авторитетът на Бойко Борисов/премиер министър на България/ се рушал заради това,че концентрирал много власт в себе си,пък на всичкото отгоре станал и непримирим към всеки един който имал по висок авторитет от него.

След тази радост следва плач за това,че създали анкетна комисия която да разглежда дейността му като президент два мандата.И това не било атака за него като личност,а атака върху институцията президент и вицепрезидент.

Причината за тази атака е едва ли не неговият стремеж да връща силата на институциите,защото сегашните управляващи ги били разрушили и с действията си срещу него ще ги разрушат още повече.

Цинично е точно Гоце/Георги Първанов/ да говори за връщането на институционалната тежест в управлението на България.Та нали точно през изминалият 10 годишен мандат на Президента Първанов/неговият/ започна рушенето и де легитимацията на българските институции.Самият главнокомандващ/президента/ де легитимира най консервативната и най уважавана българска институция-Българската армия.Като главнокомандващ да признае и да каже колко пъти проведе задължителният Стратегически преглед на въоръжените сили!?

Цинично е точно Гоце/Георги Първанов/ да говори за институционалната тежест на Народното събрание в момента при положение,че по време на 10 годишният мандат на Президента Първанов,държавният глава чрез Коалиция за България и ДПС прокарваше лобистки текстове в законодателството на Република България и правеше експерименти с избирателните закони/мажоритарните народни представители/.А днес със плач констатира,че НС имало нисък рейтинг като по времето на неговия съпартиец Жан Виденов.

Цинично е Гоце/Георги Първанов/да се жалва от управлението на ГЕРБ и да говори за качество на управлението,при положение,че той със своите действия подпомагаше изграждането и появата на сегашните управляващи в България. Подкрепата му /косвена и не чак толкова/ за Бойко Борисов за кмет на София,неглижирайки тогавашната червена кандидатка Татяна Дончева.Преди това назначението на сегашният министър председател за главен секретар на МВР.Тогава Бойко Борисов беше хубав човек,добър професионалист и държавата имаше нужда от него,а сега видите ли вече нямаме нужда от него и той е един много лош човек и още по лош министър председател.Кога говори истината Гоце/Георги Първанов/!?

Да не говорим за сегашната директна подкрепа за ГЕРБ,след като е тръгнал да се завръща в собствената си партия БСП  и да я руши отвътре.Преди 10 години,Президентът Първанов говореше,че Станишев е бъдещето на БСП/европейското бъдеще/,че той е млад кадърен и можещ,че изключително подготвен да управлява както БСП,така и България.Сега Станишев е провалил се политик,довел БСП до опозиция с 40 народни представители.Кога говори истината Гоце /Георги Първанов/!?

Тези примери са достатъчни за всеки един непринуден читател или пък сериозен анализатор да си направи изводите и даде оценка за едно говорене и една жална песен на Гоце /Георги Първанов/ да се представи пред българските граждани за „мишена на грандиозен политически заговор”.Все още в неговите представи/на Гоце/ той се изживява като институция и продължава да говори за” импийчмънт”.

Всичко това ме води до един единствен извод:Да  има” импийчмънт”,но  този път не е за Президентът Първанов,а за Гоце /Георги Първанов/ и този път не е политически,а морален от цялото българско общество.Защото в българската политика и българското обществено пространство нямаме нужда от нечистоплътност.

Няма съмнение,че оттеглянето на подписа на България от договора или споразумението/все тая/ АСТА  е успех на гражданското общество в борбата му да си отстоява правата,които все повече ще бъдат ограничавани.Широката обществена дискусия,натискът над институциите ,че дори и обвиненията кой е по виновен/сегашните управляващи,или предишната еврокомисарка  Кунева/ показва,че това е начинът за разрешаване на наболели въпроси.И ако отстояваме така яростно правата си по отношение на интернет свободата си,не е ли време поне по сходен начин да поставяме въпроса не само за своите права,но и за възможностите  които изпускаме сега и в перспектива!?

Последните данни за състоянието на фискалният резерв са си направо тревожни,на фона на все по задълбочаваща се икономическа криза не само в България,но на европейско ниво . И понеже тук сме си  предоставили правата на българското правителство да харчи публичните финанси/данъците ни/ си мълчим търпеливо в очакване правителството да измислило нещо умно и работещо,та резерва да остане поне на същите нива с които е започната годината.Приходите за напълване на резерва са наше задължение  като данъкоплатци,правото да харчи този резерв е на правителството което сме си избрали,но основното задължение на правителството е да осигурява възможности българските граждани да имат по високи доходи,българската икономика и българското селско стопанство да са работещи и конкурентно способни на европейският и световен пазар. Дали това е така???  Всеки има отговор на този иначе прост въпрос.

От влизането в зеленчуковият магазин където българската стока е екзотична рядкост,със рекордни цени,минаването през магазина за хранителни стоки,където все пак екзотиката намалява/има доста повече български стоки/ и завършите обиколката си през магазините за дрехи и техника,където марката „Произведено в България” липсва изцяло!

Това описание за съжаление не е сценарий филм след 20 години ,а реалност в която се намираме днес и сега!

Възможностите на България не са много,но все пак имаме възможности и е редно те да бъдат развивани и укрепвани за да градят една работеща икономика в основата на която са нашите,български ресурси-като се започне от плодородната ни земя,минем през залежите ни от въглища и цветни метали и завършим през онзи ресурс без който възможностите си остават само възможности-прословутото българско трудолюбие!

Възможно е да изнасяме повече електроенергия от която да печелим повече средства и да укрепваме фискалният резерв,вместо това имаме свободни мощности които не работят и се рушат!?

Възможно е да изнасяме български плодове и зеленчуци,но ни липсват субсидии от ЕС и от българската държава които да ги направят конкурентно способни на българският и на световните пазари.Вместо това земята ни пустее и все по малко се обработва.

Хубаво,че строим  магистрали,но ще е прекрасно ,ако по тях превозвачите ни возят и български стоки и работещата българската икономика осигури  средства за нови пътища.

Улисани в това да браним правата си,все повече забравяме за задълженията си,а смисъла е в това да имаме повече възможности,за себе си,за децата ни,за България!