Намислете си тема, която ви вълнува, намерете си (направете си) партия, която да ви събере подписи, и анонсирайте, че ще правите референдум по обществено значим проблем, за който управляващите (без значение кои са) нехаят.

Горе-долу такава в момента е картинката на българския политически небосклон по отношение на всенародните допитвания, които имат силата на закон. Естествено, има доста подробности, които партиите, събиращи подписи, икономисват като аргументация при покана за подкрепа на дадена обществено значима кауза. И още: за осъществяването на подобно начинание е нужно партията да не е толкова голяма. Макар че в последно време, гледайки голямата и стара БСП, май и това отпада като условие.

Според общоприетите правила и откакто съществува партийна система по света, смисълът на съществуването на една партия е да се явява на избори със своя програма и с идеи за управление. Като се започне от начина, по който ще се формира БВП, премине се през данъчните закони и се стигне до основното – как този БВП ще бъде изразходван през бюджета, за да бъде изпълнена управленската програма на партията. Накратко казано, партиите отиват на избори и се състезават за това, ние, избирателите, да им поверим управлението на нашите средства, за да решават проблемите ни. Когато не са на власт, партиите са в опозиция и предлагат нови по-добри решения с цел отново да им дадем властта.

В момента се наблюдава нова тенденция: партиите използват закона за референдумите като възможност за още едно (фалшиво) явяване на избори и искат отново и отново да
се къпят в народна любов.

Естествено има много голяма разлика между това да събираш подписи, за да решиш един проблем, или по-скоро да бъде предложено на управляващите да го решат. За разлика от класическите избори, когато хората ти дават реална власт да вземаш решения по всичките им проблеми. Илюзия е, че подписът за подкрепа е равен на бюлетина в урната . Но модата си е мода, тя не подмина дори и БСП, която сега по села и градове събира парафи да строи АЕЦ „Белене“.

Не знам какво пише в подписката за референдум по този въпрос, но знам че когато БСП предложи в Народното събрание да се строи тази атомна електроцентрала, имаше един стратегически инвеститор като RWE, който си тръгна дори по време на тяхното управление. Сега да се сърдят на ГЕРБ, че спрели нещо печелившо за България и да се водят по модата на референдумите, организирани от политически партии, е повече от детинско поведение. Това нито отговаря на тежестта на БСП в обществото, нито на вековната история. Явно увлечението по модата е по-силно от инстинкта на партия с традиции.Явно традициите не са това, което бяха.

Има и друг парадокс – когато трябваше да се предоговарят сроковете за затварянето на малките реактори на АЕЦ „Козлодуй“, доколкото си спомням, нямаше такава еуфория в БСП за всенародно допитване. Защото тогава това все пак беше национална кауза, а тук определено става въпрос за чисто партийно начинание. Или тогава БСП не приемаше модата чак толкова на сериозно.

Интересно защо, когато беше на власт и управляваше, на БСП не бяха нужни референдуми? Пита ли ни тогава дали да строим АЕЦ „Белене“? Отговорът всеки го знае.
За да сме обективни, трябва да припомним, че има и други опити за всенародни допитвания. Дали са успешни, това е тема на друг коментар. Рекордьорът несъмнено е моята партия ВМРО. Като се започне от подписката за спасяването на АЕЦ „Козлодуй“, мине се през опита за решение в европейски мащаб за неприемането на Турция в ЕС и се стигне до „Софийска вода“.

Друг опит да се къпе в народната любов естествено предлага и РЗС, с фундаменталната тема за промяна на конституцията на България. За което дори не искам да хабя мастило.
Затова предлагам на управляващата партия ГЕРБ да промени закона, така, че да бъде забранено на политически партии да организират референдуми. По този начин ще спаси партийната система в България и ще заслужи народното одобрение, защото членове на партиите са 5% от българите, а останалите са просто симпатизанти на една или друга идея.

Без ирония, с подобно законодателно изменение

ГЕРБ ще направи демокрацията по-устойчива.

Защото смисълът на една партия е да се явява на избори и да предлага решения. А ако на изборите не е успяла да получи доверието и хората не виждат в нея решение на своя проблем, с какво самочувствие идва да ме моли да бъде посредник между мен и властта?

Нямам нужда от посредници с управляващите. Ако те не ми харесват, за тази цел има избори. Ще гласувам за този, в когото вярвам, а не за някого, който ме моли да се подпиша на поредния лист с надеждата, че утре ще гласувам за него. Така е по-честно и справедливо.