Блог на Мирослав Мурджов

Отминаха едни избори/европейски/ и резултатите са ясни: ГЕРБ отново би БСП,ДПС е партията която показва растеж,имаме нов легитимиран политически субект Б-я без цензура,РБ показа,че макар и трудно десницата в България взима глътка въздух.Изненадите останаха май единствено за социолозите защото твърденията как БСП е по силна от ГЕРБ отново не се оправдаха.

България ще има свой представители в Европейският парламент,цели 17 на брой,дали ще ни представляват достойно,тепърва предстой да видим!? След цели пет години ще си задаваме отново въпроси,дали българският/европейски/ избирател познава тези парламентаристи,знае какво са свършили като обем работа и ще оценява тяхната ефективност по неговият си начин-наказвайки ги и ли избирайки ги отново.

Тревожното е всъщност едно единствено-ниската избирателна активност-т.е все по малко хора се вълнуват от това което се случва в политиката,дори и на европейско ниво.

Положителното,изборният кодекс работи и все повече избиратели ползват преференцията като възможност да променят партийната подредба на листите.Много добро начало за налагане на мажоритарност и за контрол върху партийните ръководства,контрол върху подбора на представителството и хората които ще управляват институциите.

Неизбежното,явлението купуване и продаване на гласове с все повече потребители.Никой май не го разглежда като престъпление-нито тези който купуват,нито тези които продават,а гледат на него като нещо нормално в процеса на допълнителна мотивация за гласуване.

Звучи цинично и грозно от морална гледна точка,но е реалност с която трябва да се съобразяваме и отчитаме при бъдещи избори.

На фона на анализите,оправданията и очакванията е интересно да се проследи какво следва след проведените избори,резултатите от тях и възможността за предсрочни парламентарни такива!?

Предсрочният парламентарен вот,повече желан от колкото възможен!

Мнозинството зад кабинета Орешарски няма желание,макар да има възможност да предизвика извънредни парламентарни избори.Действията и изказаните намерения след евро изборите показа,че те тълкуват  тези резултати по скоро като възможност за корекция на политики и подмяна на отделни министри,отколкото като желание за подаване на оставки и провеждане на нови избори,формиране на нов кабинет и задоволяване желанието на опозицията за промяна на сегашното статукво.Не напразно и изказванията на г-н Местан бяха в посока,че под ултиматуми неговата партия и най вече неговите избиратели не вземат решения!

Търсенето и предлагането на формули за разширяването подкрепата на кабинета,чрез провеждането на консултации и със съдействието на президента,определянето на няколко национални приоритета и отстояването им от повече народни представители/включително и от ГЕРБ/,подкрепа от извънпарламентарни сили като Б-я без Цензура е ясен знак в посока,че извънредните парламентарни избори по скоро се отдалечават от дневният ред на мнозинството  и то ще търси решения как по дълго да остане на власт.

Парламентарната и извън парламентарната опозиция в лицето на ГЕРБ и РБ имат желанието,но нямат възможността да предизвикат изборите,чисто инстуционално/през разпускане на НС/,чрез поредица от вотове на недоверие.Единствената им възможност остава през уличен натиск/също демократичен похват/ да свалят от власт кабинета на Орешарски и да постигнат своята мечта-предсрочни избори,за които говорят още след приключването на на парламентарните избори през 2013 година.Дали това ще се случи и дали ще ги последват на улицата техните избиратели и поне малка част от тези които пропуснаха да дадат гласа си на евро изборите,защото не харесваха нито опозицията,нито управляващите,че даже и новата алтернатива в лицето на Б-я без Цензура тепърва ще видим.

На фона на цялата политическа „тапа” сме в ситуацията да вдигнем тоста както във филма Кавказка пленница:”Да пием ,желанията да стават възможности!” И да чакаме,защото търпението е добродетел!

Винаги съм бил институционалист,винаги съм уважавал институциите  и доколкото съм могъл като човек съм работил за тяхното укрепване и тяхната тежест в съзнанието на всеки български граждани.Така възпитавам децата си,така убеждавам и приятелите си.Без работещи институции,без уважение към хората които ги представляват няма ред,няма правила,няма силна държава.Уважавам и президентската институция,уважавам  президента и вицепрезидента,независимо как се казва и независимо дали е избран с моя или без моят глас-въпрос на възпитание!?

Уважавах и президента Георги Първанов,както и вицепрезидента Ангел Марин,въпреки,че не съм гласувал за тях,но никога не съм уважавал Гоце и не искайте и в момента да правя това-въпрос на принципи и отново на възпитание!

Днес с изненада/не голяма/ разбрах,че Гоце/Георги Първанов/ се радва на това,че авторитетът на Бойко Борисов/премиер министър на България/ се рушал заради това,че концентрирал много власт в себе си,пък на всичкото отгоре станал и непримирим към всеки един който имал по висок авторитет от него.

След тази радост следва плач за това,че създали анкетна комисия която да разглежда дейността му като президент два мандата.И това не било атака за него като личност,а атака върху институцията президент и вицепрезидент.

Причината за тази атака е едва ли не неговият стремеж да връща силата на институциите,защото сегашните управляващи ги били разрушили и с действията си срещу него ще ги разрушат още повече.

Цинично е точно Гоце/Георги Първанов/ да говори за връщането на институционалната тежест в управлението на България.Та нали точно през изминалият 10 годишен мандат на Президента Първанов/неговият/ започна рушенето и де легитимацията на българските институции.Самият главнокомандващ/президента/ де легитимира най консервативната и най уважавана българска институция-Българската армия.Като главнокомандващ да признае и да каже колко пъти проведе задължителният Стратегически преглед на въоръжените сили!?

Цинично е точно Гоце/Георги Първанов/ да говори за институционалната тежест на Народното събрание в момента при положение,че по време на 10 годишният мандат на Президента Първанов,държавният глава чрез Коалиция за България и ДПС прокарваше лобистки текстове в законодателството на Република България и правеше експерименти с избирателните закони/мажоритарните народни представители/.А днес със плач констатира,че НС имало нисък рейтинг като по времето на неговия съпартиец Жан Виденов.

Цинично е Гоце/Георги Първанов/да се жалва от управлението на ГЕРБ и да говори за качество на управлението,при положение,че той със своите действия подпомагаше изграждането и появата на сегашните управляващи в България. Подкрепата му /косвена и не чак толкова/ за Бойко Борисов за кмет на София,неглижирайки тогавашната червена кандидатка Татяна Дончева.Преди това назначението на сегашният министър председател за главен секретар на МВР.Тогава Бойко Борисов беше хубав човек,добър професионалист и държавата имаше нужда от него,а сега видите ли вече нямаме нужда от него и той е един много лош човек и още по лош министър председател.Кога говори истината Гоце/Георги Първанов/!?

Да не говорим за сегашната директна подкрепа за ГЕРБ,след като е тръгнал да се завръща в собствената си партия БСП  и да я руши отвътре.Преди 10 години,Президентът Първанов говореше,че Станишев е бъдещето на БСП/европейското бъдеще/,че той е млад кадърен и можещ,че изключително подготвен да управлява както БСП,така и България.Сега Станишев е провалил се политик,довел БСП до опозиция с 40 народни представители.Кога говори истината Гоце /Георги Първанов/!?

Тези примери са достатъчни за всеки един непринуден читател или пък сериозен анализатор да си направи изводите и даде оценка за едно говорене и една жална песен на Гоце /Георги Първанов/ да се представи пред българските граждани за „мишена на грандиозен политически заговор”.Все още в неговите представи/на Гоце/ той се изживява като институция и продължава да говори за” импийчмънт”.

Всичко това ме води до един единствен извод:Да  има” импийчмънт”,но  този път не е за Президентът Първанов,а за Гоце /Георги Първанов/ и този път не е политически,а морален от цялото българско общество.Защото в българската политика и българското обществено пространство нямаме нужда от нечистоплътност.