18.07.2010, в. „Труд“ – Една година след парламентарните избори – време за анализи, прогнози, равносметки и нови очаквания. Анализатори, журналисти, опозиция и управляващи оценяват свършеното и несвършеното.

Паднала ли е подкрепата към кабинета? Какво правят народните избраници, справили ли сме се с тежкото наследство от тройната коалиция, излизаме ли от кризата, очаква ли ни студена зима… Подобни въпроси владеят съзнанието и битието на българския избирател.

С учудване забелязвам, че никой не направи оценка на нещо много важно: За първи път в новата история на България имаме мажоритарно избрани народни представители – 31 на брой – с конкретни ангажименти към своите избиратели. 

Не мога да проумея защо всички забравиха, че има и такива депутати. А преди година ни проглушиха ушите: колко е хубаво, колко е важно да има мажоритарни кандидати, народът иска, ама си нямате представа колко иска, да има свой представител – личност със собствено мнение, стоящо над партийното и защитаващо народния интерес, а не партийния.

Стигнахме до крайности. Президентът Първанов заплаши Народното събрание, че ако няма мажоритарни кандидати, ще свика референдум, та народът да каже колко лоши са партийните листи.

Днес всичко е тихо – ни дума, ни вопъл, ни стон, както е казал поетът. Всички мълчат и си траят, за отчет въобще да не говорим.

Днес прегледът ми показва прости и ясни още преди година неща: Избрахме 31 мажоритарни народни представители (26 от ГЕРБ и 5 от ДПС), за които партията е по-важна от мажоритарността.

Най видните личности от тях (позволете да започна от дамите):

Цецка Цачева – народен представител от Плевен. Днес тя дори и не си спомня,че е мажоритарен кандидат, да не говорим за нещо по-сериозно като ангажименти пред нейните избиратели. 

Ами така де, да не би те да са я направили председател на НС – нали партията ГЕРБ е по-важна от избирателите.

Менда Стоянова- мажоритарен народен представител от Пловдив град, председател на бюджетната комисия. Днес тя обяснява пред пловдивчани, че държавата няма да си плати на Пловдив за това, че е приел софийския боклук.

Хасан Адемов- мажоритарен депутат от Разград. Вместо да заяви категорично, че промените в трудовото законодателство са противоконституционни, той щял първо да пита партията си ДПС и щял да изпълни, каквото реши тя.

Още по-забележителна е ситуацията с представителя от София, 25-и избирателен район, Красимир Велчев, който хем е мажоритарен кандидат, хем е съпредседател на парламентарната група на ГЕРБ. Да се чуди човек как успява да ръководи партийно избраните депутати, пък и да защитава гражданското общество.

За народния представител от Кърджали Ахмед Доган може да се каже ,че е “най-мажоритарният” сред мажоритарните. Личната му грижа за избирателя стига дотам,че дори не му позволява да се смесва с партийните избраници в парламента…

Най фрапиращият случай обаче е с Любен Татарски, който от мажоритарно избран кмет на Разлог стана народен представител, за да се влее в партийните редици и допълнително да обезсмисли думата мажоритарен.

Божидар Димитров и Цветан Цветанов въобще не искам да коментирам – те избраха да са министри пред това да защитават парламентаризма и своите избиратели. А на техните места влязоха следващите партийни кандидати – партията все пак е по-важна от избирателите.

Това са само кратки примери.

Останалите мажоритарно избрани народни представители едва ли някой си ги спомня,то май и те самите не си спомнят, че хората поискаха от тях да се отделят от общите партийни ядра.

Поради това към тази статия прилагаме списъчния състав на мажоритарните представители. Така избирателите ще си ги спомнят, пък и самите мажоритарни избраници ще могат да (се) разпознаят като такива.

Уважаеми, дами и господа, избрани мажоритарно, вие давахте ли си сметка, че мажоритарният избор е кауза, различна от партийната?

А чувствате ли вина, че опорочихте и този вид избор с плавното си преливане в партийните редове, или просто никога не сте излизали от тях? 

Чудя се на никого от вас ли не му се прииска година след изборите да излезе и да се “похвали” пред избирателите си, че червеният и синият маркер не са били водещи при гласуването му в НС ако не за друго, то поне за личен имидж.

Не ви ли е обидно, че никой не се сеща за вас, и то само година след изборите, а трябваше да сте стожерите на гражданската позиция в парламента и да я отстоявате, без значение дали се припокрива с партийната повеля?! 

А може би искате да покажете на българския избирател , че не е дорасъл за този вид избор и че партията е по-важна от избирателя?!

Това са все въпроси, на които трябва да отговаряме всички – от главния идеолог на мажоритарната система президента Първанов до най-младия избирател… а за онези 31 мажоритарно избрани депутати все още има 3 г. да се осъзнаят какса попаднали на жълтите павета и какъв е смисълът от личния ангажимент, който са поели.

Иначе упражненията в демокрация ще продължават да са неуспешни, до следващия път.