Ретроспективно
Политически проекти,дал Господ в последно време,като започнем от 2001 та до последният който се очертава в последно време.
Явно проектантите все нещо не им харесва от това което са направили първият път и надграждат ли, надграждат….
Краткият прочит на политическото проектиране за последните вече близо десет години е повече от интересен и несъмнено привлича вниманието за анализ и равносметки.
Кризата в партийната система определено води до различни опити и създаване на различни по вид и съдържание проекти,за съжаление обаче все с неясни идеи още по неясна политическа цел.
Началото естествено е трудно/проекта ОНС/ под егидата на ДПС в далечната 1997 година.Създаването на една подобна формация,целеше да изчисти позацапаният имидж на ДПС от времето на Любен Беров и да покаже ,че ДПС не е само етническа партия на българските турци,а модерно либерално движение което привлича в своите редици и хора с български корен,или както обичат да казват от ДПС да покаже ,че изборната география е по голяма от това което наричаме български турци.Още тогава обаче беше загатнато,за активното включване на Симеон Сакскобургготски в българската политическа действителност-тестването на модела широко гражданско движение,което събира потенциала на нацията.
През 2001 проекта НДСВ беше създаден с амбицията да разруши традиционното противопоставяне на полюсите ляво и дясно и да създаде на българската политическа сцена трайно центристко политическо движение под егидата на царя.Вътре видяхме нови и стари лица,успели и неуспели политици,че дори и цели партии с неясна политическа ориентация,с още по съмнителни ценности,но с една едничка цел да вземем властта и да покажем,че за 800 дни не можем да оправим България,но можем да реализираме себе си.
Два мандата във властта-единият от които само с ДПС,а другият с БСП наложиха като модел в България,че всъщност институциите не работят и е по добре те бъдат делегетимирани.
Фрагментацията на законодателството от страна на така нареченото юридическо лоби-най добрите специалисти,както и модерните виждания на финансовите специалисти –юпитата зарязали своите лични амбиции за да спасяват България-доведоха до онова което днес наричаме криза в духовността ,образованието,финансите,но най вече в криза на институциите.
Естествено опитите продължиха със създаването на „националистическият” проект наречен Атака.Използвайки онази чувствителна нотка,заложена у българина да обича всичко родно и да мрази силно всичко чуждо беше използвана от създателите,на това безумно творение,което има основна задача да отрича всичко градивно,да си къса ризата и да вее единствено и само знамената в името на Родината.Нищо позитивно и никакъв национализъм от модерен тип:как да направим по силни държавните институции ,а празно крещене от рода,на това,че циганите са мързеливи и грабят народното богатство,турците искат да ни превземат и нито едно решение как това да се промени.Извинявайте забравих: Да национализираме частните предприятия защото така щяла да възтържествува справедливостта
И най учудващото от целият проект и той като предходният градеше своята кампания и своите предизборни слова върху това как институциите са ненужни и вредни,като се започне от президентството,минем през народното събрание и свършим през отделни министерства,та чак и до конкретни хора.Това определено не е българският модерен национализъм,ама….
Осъзнавайки провалите на предишните политически проекти както и липсата на обществено доверие у тях,а и най вероятно тяхната изхабеност,беше сложено началото на нещо ново,родено от желанието на хората за възмездие и промяна,т.е гражданското общество се „само организира” и видя в лицето на Бойко Борисов и Цветан Цветанов,онези представители на гражданите които ще спасят страната от лошата тройна коалиция в лицето на ДПС,БСП и НДСВ от разрухата и корупцията.Желанието за възмездие,явно е по силно от желанието за развитие:ГЕРБ спечели изборите и цялата решителност за промяна и развитие на държавата се оказа някъде далеч в говоренето от името на гражданите и отстояването на техните права,а се превърна опит за решаване на лични проблеми облечени в елегантни акции за защита от корумпирани бивши управленци.Както казва един приятел:Ние махнахме тройната коалиция не ГЕРБ/гласувайки/ защото не ни харесваше нейното управление,те ако бяха добри щяхме да ги оставим да си управляват.Въпросът е ,че „лошите „ вече ги няма,ама не виждам какво правят „добрите”?! Днес реалността е по тежка от наследството.
За проектът РЗС въобще не смятам да хабя хартия и мастило,всеки един от вас читателите може и сам да си направи изводите,защо и как съществува подобно творение
Днес на хоризонта се задава „нов” политически проект около президентът Първанов и той като останалите,ще е граждански,ще обединява различно мислещите,можещите и нормалните хора в България.Ще си търси място в центъра и с нормални и „капацитирани хора”-както казваше един бивш министър председател,ще създава поредната алтернатива за управлението на България.Ха дано,ама надали?!
Приликата на всичките тези политически проекти е очевидна-търсим алтернатива в създалата се ситуация!За съжаление трябва да каже ясно и категорично,че основната задача на всички тези политически проекти е продължават да ерозират държавните институции,защото всеки един проект има начало и край.Защото политическите проекти не минават в опозиция,те просто се разпадат и на тяхно място идва нов който отново няма да носи отговорност И този проект както и останалите отново ще спасява България.Не е ясно от кого,може би от самите нас?!Силата на българската политическа система не в политическите проекти,а в традиционните политически партии,които ясно и категорично защитават определени ценности и идеали,позиционирали са се в конкретното политическо пространство и не правят завой с оглед на конюнктурата и си носят последствията от провалено управление-минават в опозиция,работят като опозиция и надграждат върху своята цел,а доколкото си спомням във всички партийни устави тя е формулирана горе долу по един и същ начин:В името на една модерна и просперираща България!
