За смисъла на една кампания,не предизборна,а вътрешно партийна!
Можеш ли да се почувстваш тъпо,може ли да усетиш тъгата в очите на разумните хора, и лудостта в очите на безумните-да може това е усещането при членовете на ВМРО по повод на наближаващият след има няма една седмица конгрес.
По принцип няма невъзможни неща има само непожелани,и явно това е желанието на всички участници в конгреса,кой като член на ръководството,кой като делегат на конгреса,кой като редови член който дори няма да отиде на конгрес,защото организацията която представлява е важна само за изборите,но за конгреса е някак си излишна!въпрос на някаква преценка,в повечето случаи субективна и плод на лошо стечение на обстоятелствата.
Привидната загриженост на всички за съдбата на ВМРО е всъщност плод на реалната загриженост на всеки един от участниците в този процес за самият него и минава през философията за личностното оцеляване на всеки един,било като председател,заместник на председателя или просто нещо друго за което не мога да дам точно определение,а може би и не трябва.
Не знам дали историята се пише от победителите,не знам и не искам да знам кои са те,но едно е факт историята се прави и създава от дребните душици и гледайки това което става в моята Организация и моята партия,виждам че „идейно мотивираните“ могат да си сменят позициите,но си остават“ идейно мотивирани“,а тези с непроменената позиция може да стават и предатели,да бъдат лоши и какви ли още не…Но виж „идейно мотивираните“са добри,принципни и те дето се вика никога не грешат,нищо,че позициите им преминават от едната до другата крайност.
Затварянето на ВМРО вътре в себе си и коментирането на проблеми които касаят една шепа хора/айде да са две шепи/ е плод на цялостното виждане на всеки един член на ръководството за това колко сме уникални,възвишени и едва ли не светци в името на една кауза която много малко хора разбират и тези дето я разбират са привилегировани и богоизбрани и никой друг освен тях не може да я изпълни.
Гледайки,пък и участвайки в този „грандиозен”/или според някой грациозен/ проект,осъзнах едно единствено нещо:нито искам да съм уникален,още по малко богоизбран,а съвсем по малко и непогрешим,поради едно просто обстоятелство,човешко е…. и предпочитам да греша от колкото да съм безгрешен и мога да намирам сили в себе си и да си признавам грешките.
Суетата не е чужда на нито един от нас,но не само суетата ни прави АЗ!
За последните осем години направих толкова много компромиси с принципите си,че просто ме е гнус да се гледам,компромиси в името на една идея въз основа на която съм изградил точно тези принципи-луда работа,непонятна дори за самият мен понякога.
Някъде далеч оставихме основната си цел,че трябва да съберем максимален брой хора,на които да обясним кои сме ние,за какво се борим и как ще го постигнем-хората отдавна са все по малко/качеството не го коментирам въобще/,обясненията все по лоши,а вярата че ни трябват много хора за да осъществим нашата идея и цел все по далечна и в повечето случай за някой от нас,че ние можем да се справим и сами,а хората са само временно средство .
ВМРО се е превърнало в секта,а доколкото си спомням навремето се борихме точно против сектите с мотива,че те рушат устоите на вярата и традициите и са лош пример за всички,днес май е дошло време да се преборим сами със себе си или….???
В политиката основно правило е да се дават положителни примери,да има морал и достойнство,качества които хората оценяват и заради тази оценка дават съответната подкрепа за да осъществиш вижданията си и целите си.Примерите които дава в последно време ВМРО не са от най положителните,да не кажа,че въобще не дава примери достойни за подражание.Бавно,но сигурно хората на които сме разчитали по места,вече не разчитат на нас като Организация,която може да им помогне да разрешат даден проблем.И не стига,че не им помагаме,ами даже започнахме да им пречим като ги не пазим достойнството им и авторитета който те си са изградили на място-примери много в тая посока.
Не ме интересуват личностните проекти за оцеляване на някой хора от ръководството и нямам намерение да участвам в тях,затова съм решил лично за себе си,не искам да участвам в поредният компромис,който няма да доведе до нищо полезно за ВМРО,напротив отново ще влезем в познатото русло.
Енергията която се пилее за сегашните предконгресни битки,можеше да бъде насочена за изборите и резултатите тогава едва ли щяха да като сегашните-убеден съм,че всичко щеше да е различно и положително. Вместо това тогава се чуваха само и единствено оправдания и демонстрация на незаинтересованост и упреци от рода-Тия не стават,точно с тях ли намерихте да се съюзите,знаете ли колко е трудно тук в нашият район и т.н…
Днес няма трудности,има енергия и емоция която разделя район с район,организация с организация,член с член,приятел с приятел-тъжно и тъпо….
Членството във ВМРО е доброволно и никой насила не е каран да влиза в Организацията,изразяването на мнение е свободно и сме насърчавали винаги този процес,търсели сме точно този тип хора,защото сме революционна и свободолюбива Организация,днес наблюдаваме точно обратният процес-този който има мнение по даден въпрос става враг,а доколкото си спомням сме единомишленици и съидейници,само,че повечето от нас си задават с основание въпроса за коя идея,за коя цел?
Всъщност истината е,че не става въпрос за идея и цел,а става въпрос за отделни хора!
