Блог на Мирослав Мурджов

Интервю в BPost.bg, 09 февруари 2009 г.
 
„Движение „Напред“ е събирателен образ на тези хора, които им омръзна 20 години да се лутат от едната крайност в другата. 20 години си говорим само за ченгета комунисти или за антикомунисти. На обществото се предлага ненормален дневен ред, вместо да си говорим за нещо положително, което можем да направим“, заяви в интервю за BPost депутатът от Движение „Напред“ Мирослав Мурджов.

Искането за отваряне на АЕЦ Козлодуй не е ли стъпка назад? Това предложение продуктивно или ретроградно е?

Според мен е продуктивно и в това твърдение няма грам популизъм. Основните обвинения срещу нас са, че защитаваме популистка кауза. Популистката кауза обаче беше друга, а именно със затварянето на АЕЦ Козлодуй.

Има парадокс главният тогава преговарящ с ЕС и сега еврокомисар на годината – Меглена Кунева и Соломон Паси водеха анти-кампания. Те увещаваха българското общество колко е полезно да затворим АЕЦ Козлодуй и как като го затворим в ЕС ни чакат реки от мед и масло. Две години по-късно видяхме, че това не се случи.

АЕЦ Козлодуй е стабилна национална кауза от гледна точка на ситуацията, в която се намираме. Първо газовата криза, второ и според мен това е по-важното отварянето на дискусията в самия Европейски съюз за една бъдеща енергийна стратегия.

Видя се, че на Русия и Украйна не може да се разчита. Следователно в ЕС тече дискусия и то в големите държави. Няма да споменавам Франция, която си е ядрена държава, но например Германия, която допреди осем години под управлението на социалдемократите и зелените беше наложила мораториум върху използването на ядрената енергетика в момента има завръщане към нея. Да не говорим за щатите след голямата енергийна криза в Калифорния също има завръщане към атомната енергия. И тука е важно да участваме в този дебат, защото смисъла на Европейския съюз е да се налагат общи решения, които да обслужват самият тебе.

Да но българското правителство още не е отправило искане до ЕК за започване на този дебат за АЕЦ Козлодуй? Не изтървахме ли момента?

Не мисля, че сме го изтървали, тук вече въпросът опира до дипломация. Доколкото си спомням на 7 март предстои дискусия в Испания, която е част от енергийната стратегия на ЕС. Едната тема е обсъждането на вредните емисии. И в контекста на газовата криза пак можем да предоговорим новите условия.

България не е богата на ресурси. Нямаме нито нефт нито газ, въглищата са с ниски калорични стойности. Колкото и да са некачествени все пак ги имаме.

Нашият ресурс е ограничен, но все пак имаме развита ядрена енергетика и това ни е възможността да търсим енергийна независимост.

АЕЦ Козлодуй няма ли да увеличи нашата енергийна независимост от Русия?

Защо да я увеличи?

Защото от Русия купуваме ядрено гориво и вероятно там ще трябва да складираме ядрените отпадъци.

Всичко е въпрос на взаимен интерес. Това не ни прави по-зависими.

ВМРО бе една от най-активните партии, които се противопоставяха на затварянето на двата блока на АЕЦ Козлодуй. Сега обаче възможността за тяхното отваряне за първи път бе лансирана от президента. Движение „Напред“ от което е част и ВМРО се обяви за опозиционна партия. Какво е отношението ви обаче към личността на Георги Първанов?

Всички, които в момента са в движение „Напред“ сме работили и при двете му изборни кампании срещу него и сме защитавали другата кандидатура, защото сме имали нещо в предвид. Това показва нашето отношение към сегашния действащ държавен глава.

Има обаче и друга страна, която трябва да бъде отчетена. Който и да е президент независимо дали ще е Георги Първанов или Петър Стоянов институцията трябва да се уважава. В България за съжаление страдаме от тотален дефицит на уважение към институциите и подпомагане на тяхната дейност.

Всеки прави грешки. Първанов е по обсъждана личност от Петър Стоянов поради една проста причина, че той има афинитет към вътрешната политика.

Президентът Стоянов имаше афинитет към външната. Ако трябва да бъда максимално искрен в оценката си за Първанов той показа, че еволюира, защото когато бяха бомбардировките над бивша Югославия той беше един от първите анти-НАТО-вци и ходеше с бабите и тенджерите да протестира пред посолствата на НАТО-вските държави.

В последствие обаче той се превърна в говорителя на НАТО в България и проводник на настаняването на американските бази в България и това е обективно.

В този ред на мисли Първанов представя една институция и ако се върнем на темата с АЕЦ Козлодуй, колкото повече институции се включат в битката за АЕЦ Козлодуй, толкова по-добре.

Знаем, че едната част от управляващата коалиция, смея да ги нарека предателската отново ни обясняват, че безполезно да искаме отварянето на АЕЦ Козлодуй. Меглена Кунева, продължава да се държи като еврочиновник, а не като български представител в Европейската комисия.

АЕЦ Козлодуй е символ на национално достойнство и е логично след като се включихме в Европейския съюз да искаме да си запазим националното достойнство. За да влезем в ЕС ние преглътнахме достойнството си и се унижихме. Сега обаче ни се дава шанс отново да се върнем на предишна позиция и тези същите (НДСВ – бел. Ред.) ни обясняват колко е вредно и отново поставят същото противопоставяне АЕЦ Козлодуй или Европейският съюз. Това не е темата. Няма смисъл да лъжем българското общество.

Да предположим, че правителството поиска отварянето на АЕЦ Козлодуй, почти сигурно Европейската комисия ще откаже. Какво следва по-нататък? При отказ как ще продължи кампанията за отварянето му?

В решението на парламента бе записано, че правителството трябва да осигури всички условия с цел рестартирането на блоковете. Смисълът на този дебат е не да се отправи директно искане към Европейската комисия, а да се направи дискусия.

Ние имаме силни аргументи. Целият балкански регион е динамично развиващ се. Имаме нова държава, има икономическа криза, има недостиг на енергия и несигурни доставчици. Всичко това е много добра предпоставка да има реално мислене за отварянето на блоковете, които дават най-евтината електроенергия.

Движение Напред, дясна, лява или либерална коалиция са?

Това, не е чак толкова важно. Важно е как самите хора ще усетят нашето разполагане в тази ос. Тук говорим за няколко основни неща. Тази коалиция е базирана на успели хора, които обичат държавата си, не само родината, а и държавата и искат да я видят нормално развита. В нея има хора, които защитават традиции като нашите приятели земеделците и „Гергьовден“, които са малко или много по-духовно извисени. Ние сме един добър комплект.

Ако трябва да определим коалицията от политологична гледна точка според мен защитаваме консервативни ценности. Ние представяме хората, които успяват, които искат да печелят повече и които искат нормална държава, която да върви напред. Никой не казва, че стават чудеса, това ще стане стъпка по стъпка.

За да вървим добре обаче трябва да имаме посока. Ще дам нагледен пример. Представете си един път, който стига до кръстовище. Едната възможност е да завием на ляво, другата на дясно, а третата напред.

В ляво много отдавна за съжаление пътят е без изход. Това управление за пореден път го доказа. Казвам за съжаление, защото имам приятели с леви политически възгледи, които са свестни хора, но там решенията ги взима някой друг на друго ниво и те не могат да си развият потенциала въпреки добрите намерения на някои от тях.

Пътят в дясно пък постоянно е в ремонт, който продължава вече десет години. Лошото обаче е, че няма дори една табелка, един знак, кога този ремонт ще свърши. Следователно естественият и нормален път е да вървим „Напред“.

Всъщност дясното и лявото няма значение. Имат значение тези хора, които искат държавата им да се развива и да върви Напред. Това е същността и на нашето движение. Трябва да се използва целият ресурс на нацията и всички положителни инициативи независимо дали идват от ляво или от дясно. Време е да започнем да се оценяваме по един прост признак-можещи и не можещи!

Сега нещата в България не са нормални. Хората имат усещането, че няма държава, че тя ги е изоставила. Хората, които си плащат данъците всеки ден очакват нещо да се случи. Това, че сме свикнали да се оправяме сами е известно, но не е там смисъла. Институцията трябва да защитава гражданите. Това важи за всички от обикновения полицай до най-висшия чиновник.

За съжаление сега срещаме хора, които оправят сами себе си чрез институцията. Това е вредно и трябва да се спре. Точно тези хора обясняват как нищо не може да стане. Напротив аз твърдя, че може. Категоричен, съм, че институциите могат да си възвърнат доверието на хората.

Големият ни проблем е, че 20 години ние се делим на комунисти и антикомунисти, едните все още искат да приватизират, а другите наставляват ченгеджийски как да се случват нещата. Всички ние, които стоим в средата страдаме. Без да се организираме, нещата няма да тръгнат напред.

Говорите за положителни инициативи. Такава на пръв поглед бе „Избери българското“. Подобна инициатива в САЩ на новоизбрания президент Барак Обама бе приета като протекционистка. Вашата инициатива не е ли такава?

Протекционизмът лошо нещо ли е?

Каквото и да е не отговаря на условията за свободен пазар.

Какво значи свободен пазар? Италия свободен пазар ли е? Германия свободен пазар ли е? Ще дам един пример. В България веригата Кауфланд е германска.

Тази верига, която строи едни хубави магазини има безлихвен заем в рамките на 30 години от Дойче банк- немската държавна банка в размер на 300 милиона евро. Целта на тази помощ е една единствена – присъствие на източно европейските пазари. Това не е ли протекционизъм?

На коя българска верига правителството е предложила подобни условия на българския пазар, не говоря въобще за европейските.

Да защитаваш националната икономика може и да е протекционизъм, но няма нищо срамно в това. Има още много примери. Италианските чиновници например се обличат в италианска козметика.

Френското правителство ползва само френски коли. Канцлерът на Германия също използва само немски коли. Защо не се качи в Ситроен? Това не е ли протекционизъм? Няма нищо лошо да подпомагаш собственото си производство. Така хем го правиш по конкурентноспособно, хем създаваш повече работни места. Това е и една от целите на движение „Напред“.

Смятате ли, че държавата трябва да помага на български компании да изнасят продукцията си в чужбина?

Задължително! Това е смисълът на членството ни в Европейския съюз. ЕС дава възможности. Самото очакване на европейците с влизането на източно европейските държави беше да дадем нови идеи за развитието на ЕС. Ние обаче погледнахме на членството ни в евросъюза като на една баница, която трябва да изядем.

Вината за този евроскептицизъм, който се появи след като влязохме в ЕС и така да се каже отрезняхме е на партиите от прехода. СДС, БСП, НДСВ и ДПС.

Те ни обясняваха, че в ЕС ни чакат реки от мед и масло, а от нас се изисква само да стигнем до там. Не това е смисълът на членството. Ние трябва да се възползваме от възможностите, които ни се дават, а не да чакаме на готово.

Защо съседните на нас страни като че ли се справят по-добре? Някои от големите инвеститори в България например се преместиха в Румъния, а румънски и сръбски вериги отварят магазини в България. Съответно нашето присъствие навън е много ограничено.

Държавата трябва да подкрепя собствените си компании. Ще дам един пример със страна, която не е член на ЕС – Турция. Държавата субсидира своите земеделски производители. Тя субсидира всеки изнесен домат. Фирмите, които правят това получават бонуси. Така продукцията се изнася по-лесно и се завоюват нови и нови пазари.

Презумпцията на ЕС и влизането на България там би трябвало да е точно това. Не само ние да сме пазар на Европа, а и Европа да е пазар на нашите стоки. За съжаление сегашното правителство няма стратегическа мисъл как да се възползваме от европейския пазар и възможностите, които той дава.

Ето например Унгария, която според мен трябва да ни служи за пример. Тя беше обвинявана, че има голям дефицит по сметката – 5% годишно в рамките на пет години.

Само че за това време, Унгария се превърна в една от отличничките в усвояването на средства от ЕС. Унгария си оправи цялата инфраструктура и я обвърза с Австрия и с останалата част от ЕС. Същевременно там в момента говорят как ще влязат заедно с нас в еврозоната. А какво правим ние? Трупаме излишък, който накрая предизборно раздаваме и го взимат батко, чичо и така нататък.,а една магистрала не сме построили още.

Ние от „Напред“ искаме тези неща да ги променим, защото те могат да бъдат променени, имаме воля за това.

Нека поговорим малко за ВМРО. Защо се разделихте с ГЕРБ? В Пловдив ли започна разрива с партията на Бойко Борисов?

За да отговоря на този въпрос ще се върна малко по назад във времето. Управлението през последните осем години доминирано от НДСВ и ДПС, така наречените либерали, дотолкова либерализираха държавата, че сме на път да я закрием. Хората загубиха доверието си в институциите. Ето един пример. Имаме 80 хиляди полиция и жандармерия, а същевременно са наети 240 хиляди охранители. Това е показателно колко хората вярват на МВР.

Този прекален либерализъм, който доведе до срив на доверието в институциите предизвика появата на популистки и демагогски партии. Хората, когато спрат да вярват на институциите започват да се надяват на чудеса. ГЕРБ и Атака са класически популистки и демагогски партии. Там няма нищо сериозно. Решава се едно, а по-късно се отрича това решение. Такива партии мога да ги сравня с фойерверк. Гърмят, красиво е ефектно е, но после съвсем скоро изчезват.

Партньорството ни с ГЕРБ бе белязано от този принцип. Ние не сме голяма партия, но си имаме принципи и много богата коалиционна култура. Не може за това, че си по-голям да извиваш ръцете на по-малкия. А в случая с Пловдив въобще не става въпрос за по-големи и по-малки.

Обяснения от рода, как ГЕРБ ни избрали кмета са несериозни. Веднага давам за справка. ГЕРБ за листа имат 19 хиляди гласа, а ВМРО 17 хиляди гласа. Кметът Славчо Атанасов, който е от ВМРО има 60 хиляди гласа.

Дори да съберем резултатите на двете листи, г-н Атанасов си има резултат два пъти по-добър от общия сбор и това е, защото хората го харесват. Не е нито заради ВМРО, нито заради ГЕРБ.

Нека поговорим малко за балканите, тема от особен интерес за ВМРО. В Македония предстоят президентски избори, които изглеждат непредвидими. Как виждате развитието на Македония в краткосрочен план?

Македония е много интересна държава. Както се шегувахме ние, когато беше управлението на НДСВ царство България и република Македония. Това правителство (на Никола Груевски – бел. ред.) застъпват една глупава и непродуктивна за македонците теза. Тя има проблем с идентичността. Те трябва да се определят дали са антични македонци или са славяни. Ако са антични македонци нямат проблем с България, а само с Гърция.

Ако са славяни, тогава ние и те ще си доказваме кой какъв е или имаме обща история. Проблемът е, че те самите не знаят какви са. Говоря за политическата класа. Иначе хората, които живеят много добре знаят кои са. Пример за това е напливът за български паспорти. Защо не ходят от Гърция да взимат паспорти? Явно е, че част от тях имат усещане за съпричастност и общо минало.

Някои казват, че тези, които взимат паспорти са водени само от интерес, да заминат безпрепятствено за Европа. Добре, ама Гърция също е съседна държава, но никой не ходи да иска от там паспорти.

Вярно е, че когато взимат паспорти подписват декларация, че имат българско самосъзнание, но смятате ли, че това е искрено?

Вярвам, че това е искрено, но и българската държава трябва да полага повече усилия да привлича все повече млади хора да учат в България. Това е начин те да влязат в досег с една среда и да разберат, че няма омраза към македонците, както ги учат там. Напротив, тук има симпатия и дори любов.

Хората се пишат българи тук, но ги е страх в Македония да се пишат такива. Македония е последната тоталитарна държава, в която службите все още контролират живота на хората, а в учебниците по история фалшификациите са повече от самите факти. Тази държава се опитва да оцелее по този начин, няма как да стане това. Студената война отдавна свърши.

Каква политика спрямо Македония трябва да води България?

Активна. България винаги е била приятел и винаги е помагала. Отсреща обаче се говори с омраза. Трябва да убедим македонците и тяхното правителство, че ние сме приятели и искаме да помагаме, не да пречим. България може да бъде полезна и за нормализацията на отношенията вътре в държавата и за получаване на дата за членство в ЕС.

Това обаче ще стане, ако държавата им се реформира, а това не се случва. Времето на Тито свърши и колкото властите в Скопие по-скоро разберат това, толкова по-добре за тях.

Македония кандидатства за член на НАТО и ЕС. Досега и двете начинания са обречени на неуспех. Никой не им е виновен, нито Гърция нито ние, както ни обвиняват скопските медии. Не може да искаш да станеш член на ЕС и същевременно да се скараш с двата си съседа, които са членове. Виновно е самото правителство. Докато там говори езика на омразата няма да се случи нищо положително.

Интервю за „Всеки ден“, 31 октомври 2008 г.

Г-н Мурджов, защо ВМРО тръгна към нова коалиция с ЛИДЕР и ЗНС, преди да излезе сегашната БНС? Коалиционните ви партньори открито роптаят.

Ние на нашите коалиционни партньори сме им казали отдавна, че искаме да вървим напред. Те знаят, че ние водим разговори с ЛИДЕР и земеделците. Това не е тайна, защото ние заедно с тях участвахме на три местни избора, т.е. тествахме този модел на работа. Ако нашите колеги от ССД нямат сили да вървят напред, а те явно нямат, това е тяхно решение и аз го уважавам.

Не е ли предателско поведението ви?

Не мога да се чувствам предател затова, че искам да се развивам. А при тях явно има чисто фундаментален проблем, те не искат да вървят напред, а искат да си останат далеч в миналото.

Ще се разпадне ли парламентарната група на БНС?

Очаквам тези, които имат някакви намерения, да изложат своите аргументи и да ги защитят, а не да се правят на сърдити. Това ще е мъжка постъпка, казвам “мъжка” в кавички, защото има и дами, които се държат мъжки и мъже, които се държат обратно… Аз мисля, че коалицията БНС, на която всички предричаха най-бързия крах в парламента, до момента е най-устойчивата и вместо да се цепи се увеличава. Ние сме имали съвместни законопроекти и сме отстоявали принципи. Част от тази коалиция – ВМРО и земеделците, искат да вървят напред. Останалите колеги това не го възприемат и искат да си останат на старите позиции. Няма трагедия в това.

Анастасия Мозер също е казала, че излиза от ЗНС и ще участва самостоятелно на изборите с други земеделци. Излиза, че всеки от БНС тръгва в различна посока.

Вижте, това е като в едно семейство – хората се събират, защото имат общи интереси и общи начинания. БНС изпълни предначертаните си планове, ние постигнахме много неща, не бяхме опозиция на всяка цена като други. Г-н Софиянски казва, че оттук нататък не можел по този начин, аз се чудя защо си е променил мирогледа. Ние от ВМРО и земеделците на г-н Личев смятаме, че продължаваме да отстояваме този мироглед и подкрепяме разумните идеи за развитието на България. И под тази презумпция тръгваме заедно с ЛИДЕР напред. Това се случва и в семействата – когато един път е изчерпан, цивилизовано е партньорите да се разведат.

Смятате ли в такъв случай, че партньорите ви от ССД малко драматизират, за да привлекат вниманието на бившите си колеги от СДС и ДСБ например?

В Дясното много отдавна текат едни строително-ремонтни работи. То не беше отваряне на врати, после отваряха прозорците, лепиха тапети, сменяха лидери, едни се отказваха, пък после пак се връщаха. Все още в Дясното се обиждат на комунист и антикомунист. Това не е нашата философия. Ако нашите партньори от ССД виждат мястото си при ремонтно-строителните работи, това е техен избор, явно нямат сили за нищо повече и предпочитат да си говорят с тази риторика от преди 18 години.

В този ред на мисли, ССД ви обвиняват в олевяване заради коалицията с ЛИДЕР.

Проблемът в България е, че си лепим етикети, а не работим. Крайно време е да почнем да се делим на кадърни и некадърни, на можещи и неможещи, а не на леви, десни, олевели, одеснели т.н. ако г-н Софиянски и неговата партия смятат, че това, което предлагаме ние, че е нужна силна и единна България, че трябва да има подкрепа за бизнеса, децетрализация на общините, силни институции, ако това е лявото мислене, сигурно сме леви. Но фактът, че той до онзи ден е защитавал тези принципи, а сега казва, че това е ляво, не мога да го разбера. Или в ЛИДЕР са леви, защо са богати и успели?! Аз доколкото знам пазарната икономика казва, че тези хора са капиталисти, а не леви.

А защо не поканихте ССД да тръгнат с вас напред?

А защо мислите, че не сме. Ние тръгваме три формации НАПРЕД и заявяваме, че този проект е отворен, както за политически партии, така и за цялото гражданско общество. Само че както става в живота едни вървят с по-бързи крачки, други с по-бавни. Те явно нямат сили да вървят напред, а искат да се върнат да участват в някакви строително-монтажни работи.