За мъката и радостта!
Хората са странни и обичат да са сами,било в мъката си или радостта си.
Все пак това са най съкровенните чувства и всеки сам трябва да прецени дали да ги сподели с някого или да ги остави за себе си и най близките си.Опитите да се намесваш в мъката и радостта на някой не е най добрият начин да покажеш съпричастност и отношение към съответното чувство на хората,въпрос на усет или по скоро липса на показност,било от отделен човек,било от цялата държава!
Като отговорен човек оценявам това което демонстрира моята държава по отношение на определено неприятният инцидент в Охрид-навременна реакция,добра организация и онова усещане,че където и да си е важно да се чувстваш българин,било то Македония,било то в Малайзия,т.е навсякъде по света!
Само,че нямаше нужда/според мен/от показност и излишна парадност за да покажем,че сме си свършили работата,че сме създали организация,т.е,че сме си свършили работата за която са ни сложили там/на работното ни място/,липсата на усет несъмнено дразни и излиза,че сме направили всичко това,заради телевизията,а не заради самата трагедия на хората и техните семейства.Абе с една дума-видяхте ли ние как го правим!
Защото дори и в библията пише,по делата ще ги познаете,а не по показността и думите.
Съболезнования на близките на починалите и кураж!
И да видим дали държавата/моята държава/,ще се погрижи за тези които остават сами /сираците на жертвите от Охрид/,тихо без много шум и излишна показност,защото те може да искат да сами в мъката си но не трябва да остават сами в живота!
Filed under: Общество и нрави